"Посърнали, тежки от мисли човешки, ту страдаме, ту се виним за свои и чужди, и глупави грешки. Дали сме полезни? Мълчим. Животът е дар и без радост го губим сред лъскави вещи и дим. Дори и до края дали ще усетим какво за кого да творим."
Какво по дяволите означава това?И какво искаме да кажем с него?И къде е разликата между "обичам пържени картофки" и "обичам теб!".И защо тазо толкова желана фраза ме плаши така.
posted by Nicky @ 2:01 pm
3 comments
Мечтател, оптимист, може би авантюрист :)
3 Comments:
Първо, картофките няма да ти отговорят нищо, ти го знаеш и не мисля че трябва изобщо да ти пука за това. Все пак, независимо дали отговарят или не все са си еднакво вкусни :)
А ако питаш мен, майната му на желанието, както и на страха, както и на всичко останало...
Това са думички, които не трябва да се казват докато не ти запушат гърлото и не заплашат да те удушат ако не ги изкараш. Всичко друго са просто "предрасъдъци" :)
Хмм.. спомням си, че преди време с един приятел нещо се бяхме настройли философски (май пак заради момиче), та се питахме коя е най-голяма лъжа на света. Оказа се, че не е изреченото "обичам те". Най-голямата лъжа е "И аз.", което ще последва :)
Мдам... "И аз" обикновено изчерпва около 80% от "предрасъдъците" :)
Публикуване на коментар
<< Home