Nigtwish, Букурещ и моят свят от една друга страна

Една интересна седмица.Очертаваше се доста трудна от финансово отношение, но се оказа доста по-различно.Дните минаха адски спокойно.
До "слънчевата" четвъртъчна вечер.Алекс се беше завърнала и излязохме да се видим.От приказка на приказка стана въпрос за Габи и новата му кола откъдето нещата се прехвърлиха на концерта на Nightwish, на който той щеше да ходи.Много се кефя на идейността й.Въпреки че знам отдавна дори не си бях помисляла, че можем да тръгнем на стоп.Ами какво да ви кажа, на нас с Вес ни трябвашре само поглед, за да се разберем.Щяхме да тръгнем.Паспортите ни бяха в нас.За съжаление този на Алекс не беше.Последваха напразни опити да се свържем с Калина за една щура комбинация, но уви.В опит да намерим карта на Букурещ в нета попаднах на Габи.Той предложи да ни вземе с колата.Мисля, че вече нищо не можеше да ни спре.
Така в петък след екстремно "летене"(ще ми е трудно да обясня какво точно имам предвид) из Студентски град се озовахме на уреченото място в уреченото време.Поехме по пътя с много ентусиазъм.Габи, Жани, Вес и аз.Напълно по график пристигнахме в Русе и спокойно преминхме границата.Румъния ни посрещна с малките селца с тук там симпатични къщички и цигански катун като от приказка някъде покрай пътя.След известно чудене дали сме на правилния път се оказа, че всичко е наред.Близо час и бяхме в Букурещ.Първото ми впечатление беше за едно голямо село.Някъде из него видяхме OMV и естествено спряхме там.Какво значело веригата от заведения.С картата в ръце се отправихме към polivalenta Hall.Мястото на концерта.Паркирахме.Отидохме до залта, която се намираше в парк с езерце:) и се оказа, че се плаща само в леи(румънската валута).Обратно на бегом, концерта започваше след час.И се озовахме сред невероятно красиви фонтани в притъмняващият град.Слава богу намерихме и къде да сменим парите.Върнахме се и те влязоха.Ние с Вес се поогледахме и след около 45 минути също бяхме на концерта.При това на супер място.Виждаше се цялата сцена плюс бонус зад сцената.Очаквах да е доста по-голяма лудница.Всъщност видяхме един спокоен концерт дори без подгряващи.Всичко свърши някак бързо.А след това ме обхвана едно странно състояние, за което ще стане дума може би някъде по-късно.Полека се изнесохме.Габи и жена му отидоха да се виждат с негови познати, а ние трябваше да видим как ще оползотворим нощта.Започнахме с бира в Ирландския бар.След което отдадохме дължимото на двореца на Чеушеско.Постояхме там доста време в опит да осъзнаем мащабите на тази сграда.
След това се затрихме в Blues&Jazz бар където прекарaхме по-голямата част от нощта в приказки със стрaнни птици.Някои от тях(всички) не бяха чували за Accept, други бяха невероятно запалени на темата "колко сме велики, ние румънците".Но пък точно последният по-късно ни направи малка туристическа обиколка на града:).Видяхме разни дворци и други такива в изобилие.Тея хора са направо луди на тема размер.
Сутринта беше един малък ад.Не можахме да намерим кафене от 6:30 до 9:30, което не си е малко.А преди това попаднахме на едно, обаче там имаше некви американци дет въобще не ми харесаха.След невероятня обиколка на центъра най-накрая се забихме в едно кафе и там дремахме като, че не сме спали от дни.Накрая повисяхме и погледахме фонтаните, които вече не работеха:( и си тръгнахме.Оттук натаък спокойни аз и Вес спяхме в колата когато стигнахме митницата и вкусихме от номерата на митничарите.След малка разправия си бяхме в България:) и след като вкусихме от гостоприемството на българина тръгнахме да се прибираме.Отново в сън на Плевен установихме, че дъжда е ужасен, но той не ни напусна дори в София:(.
Това е накратко поне за тези дни.