Когато не си писал отдавна

Събудих се безумно удивена от съня си.И в момента, в който се опитах да се сетя какво точно беше станало остана само едно смътно усещане.Просто някаква одея.Някакви хора ми казваха нещо.Нещо творяхме, нещо градяхме.И нямаше болка.
Усмихнах се с надеждата, че това ще е един от сънищата, за който се сещам когато се случат.Все пак това беше нещо хубаво:).А и в тях винаги има някаква увереност и спокойствие.
Исках да бъда.Искам да бъда.И ще го искам докато съм жива.Какво искам да бъда ли?Човек, който е доволен от себе си.Минал през живота си с всичкото зло и добро появило се по пътя.Справил се и с двете: успял да бъде нещастен, но умеел и да бъде щастлив.Човек осъзнал грешките си и успехите си, не съжаляващ нито за едното, нито за другото.
Човек приел себе си, стараещ се да бъде такъв какъвто иска.Човек приел света около себе си.С всичките му плюсове и минуси.Приел хората такива каквито са решили да бъдат.
Осъзнал силата и слабостта в избора да живее или не.
Разбрал какво е да обичаш и да бъдеш обичан.Човек, който не обича "ако" или "защото", а човек който обича "въпреки".Който обича себе си, живота си, света и хората.Който обича морето и планината, земята, водата и небето, доброто и злото, разума и глупостта.
Човек, който знае"защо по дяволите...?".
Човек, който не се кланя на Господ, на духове, на сили.
Човек, който не желае само да изпъква, но и който умее да се изявява.
Човек готов да помогне, но и да откаже.
Човек, който може да живее сам, но и с много хора.
Човек, който не губи надежда, но и не лети в облаците.
Човек, който критикува и хвали.Човек, който не въздава справедливост сякаш е по-висш от другите.
Човек, който умее да командва и да се подчинява.Човек, който говори, но и слуша.
Човек, който приема и отказва.Човек, кото държи на думата си, но и умее да приема дори тези, които не държат на своята.
Човек, който знае какво означава 42.

Или поне така си мисля:).