София

Днес си дойдох:)
Последната седмица очаквах с голямо нетърпение тръгването си.Докато вчера исках всичко друго, но не и да си тръгна.Дотолкова, че почнах да си събирам багажа в 20:30, а в 21:30 трябваше да съм на гарата.Вдигнах и скандал вкъщи, после се сдобрихме ама "постарах се".

Чета последните си постове и се чудя колко ли смешна, странна, глупава изглеждам отстрани с тея мои проблеми.От друга страна: това съм аз. И така или иначе чувствам, мисля и действам така.
Един ден ми се струва, че света и моят живот са най-гадните, после всичко се оправя или поне така ми изглежда, а след това е някакво никакво.Или пък пак се обърква:)
Какво всъщност искам?Защо когато то дойде до мен аз си взимам шапката и казвам "чао".Не го направих за първи път.Лошото е, че няма да е и за последен.Дано да бъркам.А може просто още да не съм намерила това, което ми трябва.Или така се успокоявам.

Хубавото е, че оптимизма ми се връща по някое време:).И всички проблеми стават едни малки, и ги решаваш с малкото пръстче.

Едно нещо никога няма да разбера.Знам, че е така, но няма да разбера.Колкото по-лошо се държиш с едно момче той толкова по-добре се държи с теб.Или поне на мен в последно време така ми се случва:).