И пак кофти:(

Понякога имам чувството, че няма човек когото да не съм наранила или отблъснала.Толкова много неща ми се струпват на главата.Почвам да се чудя правя ли поне едно единствено нещо както трябва.След като има моменти, в който сякаш всеки те наказва.А лошото е да не знаеш дори за какво точно.Може би си обидил и дори не си разбрал.Е да обаче всичко се връща.Вярно е, че съм много далеч от образа на доброто момиче, но ако всичко това съм си го заслужила, значи не просто съм лоша ами и аз не знам...
Грешки.Грешки прави всеки.И си понася последствията.Но ако не разбереш за какво те наказват не можеш да се поправиш.
Някой беше казал,че трудностите, пред който се изправяме са тук, за да ни научат на нещо.Че всяка от тях ни носи някакъв дар.Само дето понякога май не ги искам тея дарове.Просто не мога да се справя с всичко или поне така ми се струва.Иска ми се да се махна.Да избягам някъде.Но знам, че няма смисъл.Че това не е решение.
Понякога пък си мисля, че взимам много навътре проблемите.Че те не са чак толкова сериозни.Че правя от мухата слон може би.Всъщност въобще не знам...
Единственото, в което съм сигурна е, че в един момент ми става глупаво да се самосъжалявам и сама се измъквам.Ако успея обаче да спра да се довеждам до тези моменти ще е по хубаво.
А и в крайна сметка това, което не ни убива ни прави по-силни.:)