Размисли и случки от близкото минало

И понеже някъде бях обещала продължение на историята с рожденния ни ден нека го има все пак.Тъкмо с Ира се качвахме нагоре когато пристигнаха Габи и Жани.Те очакваха да заварят цялата група, но както често се случва тя се бавеше.И така рд-то започна много кротко и спокойно.Почти всички бяха дошли когато Трифон се обади да пита дали може да доведе няколко човека.Ами да.Доведе ни една много интересна компания.Всичките бяха образи.
Аз си пиех според мен в рамките на нормалното.Докато в един момента не установих,че е малко в повече.Тогава едхо от момчетата от Пловдив(не помня кой)хвана китарата и ни посвири.Бяхме насядали на пода около него и пеехме.Беше страхотно.Така яко не съм си прекарвала отдавна.Някъде тук вече ми се губят и спомените.Разни хора тръгнаха да си ходят.....по някое време и аз съм си тръгнала.Горкият Жоро какво ли е изтърпял точно от мен не знам.Събудихме съквартирантката ми.Той се връща да ми вземе чантата.После пак му се наложило да събужда Мая(защото моя милост заспала седнала в опит да изчака:)).
На сутринта естествено се успах, което не беше най-добрата идея.Все пак това беше първият ми работен ден в един фитнес.Отидох в 11:00 вместо в 9:00.И се оказа, че яко съм се натровила.Не можех да стоя ни права, ни легнала(не че имаше къде).И така разбрах що е то активния въглен и за какво се използва.

На следващия ден колегите откриваха годината пък аз на работа.Вече бях "в час" и разбрах какво се прави, как и защо.Работата си е много лека и готиното е, че като няма хора спокойно можеш да си четеш.
Срядата вече поех първата си смяна и всичко беше оки.Нагласих си смените според упражненията и така изкарах една седмица.
Дойде първият ми почивен е ден, естествено разграфен до последно.И така в късния следобед шефа ми звънна да отида да заместя шефката за един час.Е аз имах друга работа и му отказах.След малко той ми звънна и ми каза веднага да съм занесяла ключовете и да не съм стъпвала повече в офиса.Какво да ви кажа наревах си се качествено.Ама си му занесох ключовете и малко по-късно благославях част от родата му.Какво пък все нещо ще измисля.
Същата вечер отпразнувахме рд-то на Слави(и аз уволнението си).Беше готино.Слави живее в стархотен апартамент.Искам и аз в такъв!Не е нищо специално, но атмосферата е невероятна.Някой го е правил с много любов.Същата вечер установихме че Нат е много бойна натура.Много ме изкефи как се боричкаха с Трифон и как тя въобще не се даде.

Дойде и първият ден от почивката.Както нямах никакви планове се оказа, късно в сряда, че ще ходя на Комини в четвъртък.И така по обяд с Доктора(дано не прочете, че го наричам така щот пак ще ми се кара), румен и един негов приятел Герасим(приятелят е на Доктора не на Румен) отидохме на Комини.Мъгла.Студ.И какво от отва?Румен изведе Бабината цепка.А ние с Доктора умирахме от студ.След това дойде и нашият ред.В началото имах чувството, че ще замръзна някъде в движение, но като се раздвижих даже ми стана топло.
По-късно се пренесохме на Рошавото.Този път Румен води Доктора.А и това му беше онсаит.Докато те бяха горе мъглата ту се вдигаше, ту падаше.Откриваше се много красива гледка.Даже видяхме слънце на склона отсреща.И така аз изведох първо въже и се оказа, че трябва да слизаме.Добре, че Ясен(от мен да мине) си носеше СЛУчАЙНО челника, защото как щяхме да се прибираме не знам.С няколко пързулвания в тъмното слязохме до колата.Завършихме вечерта с традиционната бира и шкембе.

Петъкът остана някъде в нищото.При положение че станах в 14:30:).Освен че направих една разходка до офиса, за да помогна на Буба, Дидка и Койчо за новия офис.Ще го отворим тази седмица:).

В събота сутринта рано-рано бях на крак.Габи ме взе от Студентски, взехме Слави и тръгнахме към Враца.Времето беше ужасно.Мъгла, студ, мокреж.Естествено нямаше кой знае какво да се прави на Враца и решихме, че ще ходим на Карлуково.Тръгнахме с пловдивчани.Те пет, ние шест човека.Не знам Габи как се съгласи.И така в издирване на пътя, на едно кръстовище, Габи успя да счупи предната броня на пловдивчани и да одраска колата.Но не беше той виновен.Голямо успокоение, но все пак.По някакви пътища се добрахме до Кралуково.Но това е пътуване, което не може да се разкаже.Просто трябва да се изживее:).
Проходна.Красота.Огромна или поне така ми се стори.И там адски много хора, а три тура.Единият шестица, която ми разказа играта, а за другите да не говорим.Девятка и десятка.Или нещо такова.Адски много хора имаше.И някакви чужденци включително.С един от тях Ира се уговори да катерим евентуално.
Отначало никак не ми се изкаше да се катеря пред всички тези хора, така че се помотахме хубаво с Ира.Дори влязохме в една пещеричка.Най-накрая и това ми се случи:).Много е готино.Сега искам да вляза в някоя по-голяма.И като се върнахме решихме все пак да се пробваме.Ира го изкатери, но аз нещо с едно движение не се разбрах и слязох доста бързо.
И така си тръгнахме.
КАЛ! Адски много кал.Бяхме целите в нея.Горката кола заприлича на нищо.А е новичка.Чак жал ми стана.
Въппреки че нито катерихме кой знае колко(направо никак) аз си мисля, че дълго ще се сещам за този ден с усмивка.Най-малкото защото видях Фазата как катери.Беше красиво.Освен това пътуването беше доста интересно, а и първата ми пещеричка в живота:)
Неделя рано сутринта замниахме за Лактник.Където аз успях да изкатеря само един тур и трябваше да изчезвам.Офиса ме чакаше.
Слизам си на гарата и какво ми се случва.Звъни ми шефа.Да съм се върнела на работа.Просто останах без думи.В крайна сметка му отказах де.То бива отношение ама неговото на нищо не прилича.Поне този път говори спокойно и не вика.И дори ми пожела успех или нещо такова.
Така доживяхме до днешния ден.Днес записах, взех си настанителата, ходих на лекция по ЕЕ(интересна).Пропуснах МЕ-то(щот никой не каза, че сме в друга зала).И катерих на стената.Мисля, че ми предстой доста сериозна работа там.И на скали също.Майче имам какво да правя.
Посетих и храм-паметника "Александър Невски".За първи път влизам там.Красиво е и те кара да се чувставаш доста старнно.Не и неприятно де.Влязох и в Народната библиотека.Трябва да се запиша, но днес беше късно.
Давам си сметка, че миналата година е можело да направя доста неща.А като си помисля колко още други ще видя догодина.