Боженица и змиите

И така де...
То вчера беше Враца ама там от моя старна нямаше много прояви.Видяхме се с Митака най-накрая.Даже сложих една две клеми.Дойде даже и Слеро, което е цяло събитие.Иво и Мишката ходиха на Бузлуджа, ама това май е адски кофти тур.Слава богу всичко беше ОК.А и щях да забравя Габи(неговата кожа) като ме кара да скачам.А аз какъв страх брах.Лошото е, че днес въобще не ми беше по-лесно като се пуснах на въжето и за по-малко, но поне скочих и то няколко пъти.Явно ще трябва доста да поскачам,което си е яко де.За съжаление това не пречи да ме е страх.
Днес вече стигнахме до Боженица.Герасим, Ясен, Ирка и аз, а и адаша(сина на Герасим).Отидохме и стигнахме до тежкия момент с воденето.Ира тръгна и някъде на трета примка се оказа, че имаме и змии.След като се опитахме да я гоним Ира слезе.Доста се беше шашнала.Аз тръгнах, с всяка примка се чувствах все по-ненормална.Направя движението стигна до клина и не мога да се пусна:(.Така на няколко пъти.Та накрая айде в дупката.А как се излиза от дупка не ме питайте, въпреки че от тая беше даже лесно.И така изводих го накрая.После го катерихме по 1-2 пъти.Ира води и един друг тур.Аз днеска само на това.Следващият път повече.
А колко още змии видяхме даже ги и снимахме.Като качи Герасим снимките ще ги видим.Боженица за пореден път ни доказа неповторимостта си.Обичам го това място.Като приказка е, вълшебно.