Още няколко дни

Шекспир е жив и здрав и вече се разхожда насам-натам.След като го оставих да се осъзнае за 2-3 дни сам.
Пък аз си бях на Варна.Седмицата мина между другото до дъждовната петъчна утрин.Изкарах си упражнението, на което се оказа, че съпромата въобще не е такава гадост.И с Вес подгонихме стопа.
Ръмеше тихо е се чудех къде ли сме тръгнали, а когато излязохме на магистралата се оказа, че вятърът е ужасен.Този стоп беше някакво чудо.Първо ни качиха някакви образи идващи от съда.И колата май била без документи и не знам си кво..
После някакъв страхотен гъзар, на чийто джип имаше лепенка"егоист".:(
Когато слязохме на Разклона за Плевен се оказа, че половината от хората дет минаваха край нас вече ни бяха виждали на София или на Ботевград:)Та някой дори и ни махаха.
От там ни взе някакъв образ за който по-късно стана ясно, че е спрял само щот сме момичета.А момчетата какво да правят?
С още един камион стигнахме и до Разклона за Елена.Докато слезем и се появи една Варненска кола, която бързо спря.Вътре имаше един симпатяга , с който си приказвахме по-целия път до Варна.
Много точен пич.Малко ще ми е трудно да обясня защо.Първо симпатяга като визия, после хубава кола...но това така или иначе никога не е имало голямо значение.Както се опитах да обобщя днес, виждаше нещата така както ни се искаше на нас с Вес.Говорихме си за адски много неща.Всъщност той говори повече, а ние слушахме и се кефихме че има хора дет да мислят така.Не ме питайте как.
Вкъщи беше супер.Само вечерите в бърбън бях тъжни.Ще ни затварят заведението.
Има и още много, но сега не ми се пише:П....................
Или не знам как да го напиша.