Писмо до Дядо Коледа
Мили Дядо Коледа!
Защо ли ти пиша? Та аз дори не вярвам, че те има. Въпреки, че всъщност може би вярвам. Защото след един дълъг спор, не по-скоро разговор (в момента не се сещам за по-подходяща дума) може да се докаже, че те има.
Защото: "Какво правиш ти?". Носиш ни подаръци. Само на "послушните", само на заслужилите. Ние всички сме Дядо Коледа. Аз съм си моят Дядо Коледа, ти си си твоят. А кое е мерилото за това дали сме :"послушни и добри деца"? Ами хората около нас. Ситуацията, в която се намираме.
Вече знам, че поискаш ли ще ти се даде. Само трябва наистина да го поискаш. Защото в момента, в който се появи желанието, то вече съществува и начина. Знам разбира се, че нищо няма да ми се изсипе от небето. Трябва да си го заслужа, един вид да бъда"послушна", и да правя това, което трябва. Да не се плаша от обстоятелствата, а да ги създавам; да преодолявам себе си; да правя нещата. И да съм полезна. На хората и от там на себе си.
Та сега искам да напиша какво искам за следващата Коледа.
Искам това да е най-хубавата ми Коледа досега! Но тъй като това е прекалено общо и е равносилно на всичко, оттам на нищо сега ще се конкретизирам.
Искам сестра ми да бъде доволна от избора, който ще направи (това не зависи от мен и те моля да го сториш, а аз ще се постарая да бъда истинска сестра).
Искам да стана Световен тим за събитието в Атина, юли месец и Гет тим до края на гидната!(Знам, че това значи малко работа и правилно отношение от моя старна и ще го направя).
Искам нещата в университета да ми вървят нормално.
Искам да покажа на всички около мен какво значат наистина.Искам те да го знаят.
Искам да катеря на скали и да водя 6+.
Искам да контактувам спокойно с хората без значение кои са.
Искам още едно последно нещо. Да имам до себе си моето момче, да го намеря. Човекът, за който аз съм важната и човекът, който за мен е важният.
Ами, това е!
Знам, че не е никак малко. И знам че трябва да си го заслужа. Знам също така, че е напълно възможно. Че спокойно всичко това, което сега пиша може да бъде факт. И знам, че това зависи от мен. И само от мен. И знам, че ако правя каквото трябва ще получа каквото искам.
А сега искам да пожелая Весела Коледа на всички!Защото: "Сега е за мен коледа! сега е за мен празник!", както се казваше в една приказка.А всички знаят колко обичам приказките.
А знам и още нещо. Това, което става по филмите и приказките е животът! Моят живот!
Нека хората около мен бъдат щастливи!

4 Comments:
Момчетата са нещо страхотно! Понякога ги има, понякога не. Понякога са много мили, понякога се държат като свине. Но те са си такива. Можеш да ги обичаш --- когато ги има.
Връзките също са нещо хубаво --- когато ги има и те учат на много неща - когато ги няма. В една връзка можеш да вложеш много и да искаш много. Можеш просто да се раздаваш или само да взимаш. Има много варианти.
Но има една връзка, кояно е най-важна и трайна; в която трябва да вложиш най-много време, усилия, търпение и енергия; за която трябва да даваш много и да се радваш на това което получаваш и която е за цял живот. Това е връзката със самия себе си!
E момчетата пък бяха най-малко засегнатата тема в тоя пост:)
И?
Може да е малка засегнато. Но, това ти е последното желание в писмото. То е важно. То затваря цикъла на щастието. Без последната частичка в цялата верига липсва нещо. :P
Както и без която и да било друга... :)
No offence!
Публикуване на коментар
<< Home