Честита Нова 2006 Година!!!
Честито! Печелиш чисто нова година, модел 2006, с гаранция 12 месеца!:)))
Да видим какво ще ни донесе.
Чувствам се на кръстопът.На един голям кръстопът.И знам, че не е само чувство.А може би се приемам прекалено насериозно.Има ли такова нещо?
Мислех да спра да пиша тук.Само, че един човек ми каза, че не трябва.Това, което съм пишела било интересно. Оказа се, че и Иво е бил прав, че нямам идея колко хора ми четат блога:). Да всъщност нямам.Дори не съм убедена, че искам да го четат.Така че мога да спра да пиша.Ама не съм убедена, че искам и това.Всъщност блога ми дава възможността да кажа неща, които може би ме е страх да кажа на живо.Което от своя страна не е хубаво.Трябва да си казвам това, което искам на този, който трябва.
Както преди малко споделих с един човек аз съм едно дете, което не знае какво иска.Което все още търси себе си. А междувременно забърква такива каши, че не е истина.
И което се стархува ужасно много:).И то не от нещо друго, а от това да е щастливо...
posted by Nicky @ 4:35 pm
5 comments
5 Comments:
Решението дали да пишеш тук или не си зависи от теб.
Аз лично наистина смятам, че трябва да продължиш да го правиш, но то е от егоизъм.
Просто трудно се получава да си поговорим за нещо сериозно лице в лице. Докато така не пречат нито потенциалните свидетели, нито времето.
Da, prava si.
I az dnes go vzeh.
Dne6niq post dava i otgovora:)
:)
Какво е за теб да пишеш блог?
За някои хора май е като да говорят пред публика - безбрежното море от сърфисти в Мрежата.
За други е да говорят с изповедни - казват си всичко и, пускайки го навън, им става по леко.
За трети е самонаказание - до толкова не се харесват, че се самобичуват чрез излагането на показ на най-съкровенните си и болезнени страни, с надеждата това да им реши проблема.
Може би са прави - всеки сам за себе си...
За мен обаче блогът е разговор със самият мен - разказ за чувствата, мислите и всекидневието ми разказан от мен за мен. Публиката е малко като арбитър, който да не ми позволи да се лъжа сам себе си.
От друга страна цялото нещо е като диалог на шекспиров герой сам със себе си на сцена пред пълна зала...
Иди го разбери... :)
Всъщност и аз не знам.Идеята ми хареса.Плюс това го пишех дост редовно, което иначе трудно ми се случваше.
Определено не е самобичуване.Оттам на сетне нямам идея.
Публикуване на коментар
<< Home