Здрасти!

След продължителното си отсъствие установих, че:

вече не присъствам в една блоглист:(
Тъжен факт.Какво да се прави:)

Аз не съм единствената(дето не пише де, не дет отсъства)

Защо?

Това е един хубав въпрос.
Малко факти. Едно момче, по което си падах имаше блог. Тогава започнах да пиша моя. След това вече установих, че е готино и продължих. Този, с който ходя в момента обаче не се изказа никак благосконно на темата и аз дори не споменах че имам такъв:).Да кажа, че той няма нищо общо с отсъствието ми е не само смешно, но и грешно. Човек обаче премисля нещата. И е хубаво да държи на своето. Пък понякога и когато греши. Едно от качесвата ми който много нервят Сашо(гаджето ми).
На някой хора съдбата им е да бъдат различни.(Да не забравяме, че ние си я избираме; или поне аз така съм заблудена от нея). За щастие или напротив аз смятам, че съм от тях. До колко съм права ще каже някой отстрани. Пък аз ще бъда това, което ми харесва и което смятам за правилно. Напълно в реда на нещата ще си понеса и последствията:)

Тази година си взех един хубав урок.Заради една група хора(клуб "На ръба") изоставих друга(групичката от стена:Габи, мишка, Иво, Ива, Нат, Слави....(и още много знайни и незнайни; това не са всички). От една старна страшно съжалявам, но пък си научих урока(дано!).
Две прияелки ме обвиниха(поотделно де), че откакто съм със Сашо не им обръщам внимание. Да, не им обръщам същото. Всъщност по-малко е, факт. Едната свикнала всеки ден да сме заедно в продължение на осем(от 1999 май не са толкова, но)години.Другата, че не ходя да я виждам.Ами сигурно са прави.

Колко неща ми се иска още да напиша. А нямам време. Пък за някакъв ред в излиянията ми да не говорим.
Всеки си пише това дето го вълнува.Понякога, по-често, като пиша тук и се чувствам важна. Всъщност дали не е това и целта. Всеки има нуждата да се почуства важен. И ако само една от всеки три срещи се сещах за това.