???

Случва ли ви се да се чудите кои сте? А за какво живеете? Кои са наистина важните неща?
Последните няколко седмици все това се чудя. Вярвам, че не само аз си задавам такива въпроси. Интересното е обаче какви са моите отговори.

Странно защо най-труден ми се струва отговора на първия въпрос. Коя съм? Къде? В коя среда? Какви са вариантите? В сермейството ли? На работа? Сред приятелите?
А коя искам да бъда? Какво искам да правя?

Има моменти, в който се чувстваш част от света около теб. Частичка, която си е на мястото. Осъзнала се, правеща това, за което е създадена и радваща се на това, което има. Но ние не сме част от една машина. Не сме лост, зъбно колело или вал(примерно:)). Нямаме позволени и непозволени степени на свобода. Или имаме? Или сме част от една огромна казано условно машина. Съмнявам се. Ако е така, оглеждайки се наоколо мога да кажа, че тая машина май въобще не работи. А може и да работи. Кой е казал, че моята гледна точка е обективна?

Мъдрост? Спокойствие? Удовлетворение? Усещане за реализация?
Когато сметнем, че сме ги постигнали ли сме на мястото си?
А имаме ли място, което трябва да заемем?
Или и аз и ти и момчето на съседния компютър можем да заемем едно и също място?И всичко зависи от избора ни?

Кое е важното?
Човекът до теб?
Семейството?
Приятелите?
Ти?
Работата?
Парите?
Материалните придобивки?
Удоволствието?
Родината?
Кое е по-важно?
Кое е правилното?
Да си честен?
Справедлив?
Да помагаш?
Да можеш да се усмихваш?
Да се отдаваш на всички тези неща и същевременно да не ги превръщаш в самоцел?
Да бъдеш сред хората?
Или сред природата?
И двете?
Да разбираш?
Да осъзнаваш?