Кофти:(

Това е един ужасен ден.Просто не може да бъде повече.
На никого не пожелавам да почне да се съмнява в хората около себе си.В момета не искам да виждам или чувам никого.Мразя да изпадам в тези ситуации.Мразя!
Всичко се обърква и никой не го е еня за нищо!Или поне на мен така ми изглежда.А когато се добави и екстрата да имаш чувството, че никой не е това, за което го мислиш става просто невероятно.
Почваш да се чудиш има ли някой въобще, които да го е грижа за нещо.И по-конкретно за теб или това, за което на теб ти пука.И независимо дали има или няма в един момент се чувстваш адски сам.АДСКИ!Дори не е и изоставен, а сякаш никога никой не е бил до теб.Просто сякаш не си живял в реалността.
И тогава се чудиш какво правиш и защо по дяволите го правиш?Какво да направя като не мога да живея само за себе си?А понякога си мисля, че точно това трябва да направя.
Знам че не е това начина, но това не пречи да ми манават такива мисли.
Господи дори не знам защо се сдухах така.